От колко време гълъбите живеят с хората?

Никой не знае с точност, но те са се появили в най-старата литература и статуи с божества.

Някои учени смятат, че гълъбите са толкова дълго с хората както кучето и котката. Чисто белите гълъби в природата са голяма рядкост и това ги прави още по специални, дори божествени. В гръцката митология, пък, бял гълъб е пратеник на Афродита (гръцкият аналог на Ищар).

Интересно е, че гълъба като символика отразява, както душата, така и вярно насочващите инстинкти, което го прави символ на добър пратеник а също се свързва с верността в любовта и брака, понеже е рядък пример за моногамност в природата. Гълъбът – първата въздушна поща. Много хиляди години преди века на самолета хората са използвали въздуха като среда за най бързо предаване на вести: В тоя смисъл може да се каже, че първата поща е била въздушна: Нещо повече: Първата поща е била между Бог и човек.

След като Ной плувал четиредесет дни по буйните вълни на потопа, той отворил едно прозорче на ковчега и пуснал един гълъб; след няколко часа малката птица се върнала и Ной узнал, че гнева Господен още не е минал, че цялата земя още е погълната от водите.
След няколко дни той пак пуснал гълъба – и тоя път вестителят донесъл зелена маслинена вейка – залог за примирение на Бога с човека. Странен е тоя символ! Защото гълъбът наистина е надарен с едно непонятно за нас, божествено може би, чувство за ориентиране.
Занесен в кафез на стотици километри далеч през планини и пустини, през море дори – и пуснат на свобода, той веднага полита като стрела към родният си гълъбарник, без колебания и отклонения от правилният път. Какъв е тоя инстинкт за безпогрешна навигация и до сега не можем да разберем, въпреки, че го използваме вече 5 000 години. Тоя инстинкт е особенно силен у една раса гълъби наречена ,,хомерос“ – раса развила се чрез изкуствен потбор в течение на хилядолетия. Още цар Соломон бил любител на гълъбите и се занимавал с развъждането им. Първите Перси са били също въодушевени от тия малки, красиви птици с толкова изкусен летеж.

Рамзес 3 един от най-могъщите фараони (1230год. пр. хр.) е инал множество гълъбарници с множество ята гълъби и е уреждал с тях редовна въздушна поща. В по ново време Нуридин Намур султан на Сирия-същият който нанесе най-страшното поражение на кръстоносците е имал гениално уредена въздушна поща, между всички области на обширната си империя. Историците отдават успехите на султана тъкмо на подобрените съобщения които той въвел. Използването на гълъби за чисто военни цели е също така много старо, като оставим легендата за Троянската война имаме сигурни сведения, че в 43 год. сл. хр. Дицимус Брутус, обкражен от войските на Марк Антонйи и Мутина, е съобщил положението си и поискал помощ с пощенски гълъби. От тогава още използването на гълъба – тоя символ на мира – за военни цели става редовно и организирано. В 1870 год. когато Париж е бил обсаден от Прусите.
Французите са можели да пробият блокадата само по въздуха с няколко балона и 370 пощенски гълъба. По това ареме е бил въведен модерен начин за писане върху гълъбови писма: текста се фотографира микроскопичен така че заема много малко място: така една птица е можела да пренесе до 3 000 думи, разбира се, че кореспондента е трябвало да има съответните уреди за разчитането на текста.

По време на световната война съглашенските сили са имали над 320 000 гълъба най добри са били белгийците, за тях състезанията със спортни гълъби са нещо като национален спорт. Интересно, че гълъбите са били използвани най вече от летците, техните конкоренти от морската авиация.

При далечно морско разузнаване когато самолета е бил принуден да кацне и радиото небива да работи. Тогава летците вземали кафеза с гълъбите, които носели постоянно със себеси, пишели съобщение къде се намират и го поверявали на пернатите си другари, бидейки уверени, че каквото и да е времето те ще намерят водолетището. Така са се спасили много морски летци – англичани и германци